През 1876 година, Стара Загора става мястото на смелата и решителна борба на българите за свобода и независимост. В един от най-кръвопролитните епизоди на борбата, градът бива обсаден от османските войски, които силно преобладават във войната. Но българите, въпреки числената си недостатъчност, се опитват да защитят своя град и идеалите на свободата.
Сред тези, които се включват в борбата, е и група от младежи, които създават Старозагорското опълчение. Те се въоръжават и се подготвят за защита на града срещу османската армия. Но предвид надмощието на врага, те осъзнават, че шансовете за победа са минимални.
В този критичен момент, един от младежите, известен с прямотата си и решителността, предлага да изработят знаме - символ на съединението и решителността на опълчението. Така се ражда Самарското знаме, изработено от парче бяла плат, с червена шевица, символизираща кръвта и жертвата на българските вои.
Самарското знаме се издига над града, вдигайки моралът и духът на опълченците. Те обявяват, че няма да се предадат и ще се борят за свободата си до последен дъх. И макар че битката при Стара Загора завършва с поражение за българите, Самарското знаме остава символ на борбата за свобода и независимост, вдъхновявайки поколенията следващи да продължат борбата, докато свободата бъде постигната.